Прочетен: 712 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2012 13:54
време един кон, който обаче всички смятали за абсолютно магаре. Тоя кон ( на
кратко ще му викаме Кон) се събирал да пуши сено и да пие вкиснал ечемик
заедно със своите дружки пълни патки. Та, както вече ви е станало ясно Кон бил
с една дума пропадняк, а баба му била от рода на пустиняк пияниците, демек от
знатно потекло.
Няма да разискваме психическото състояние на Кон, тъй като ще ни отнеме няколко
десетки страници, а ние искаме да си разкажем историята набързо, че копманията
на Кон ни се стори много забавна и бихме искали да ги питаме лично тоя ечемик,
аджеба, 2 или 3 години седи в купанката и боли ли от него глава.
Историятa ни започва в махалата на Кон и неговите пълнени патки. Припичали се един ден
нашите герои зад хамбара на завет- нали ви казвам пълни идиоти- хем пече не се
диша, а те седнали на завет! Та седят си Кон, Пълнена Патка с Ориз и Пълнена Патка с Гъбки и дебнат да не се появи
фермера, докато Пълнена Патка с Орехи събира залозите от залъганията за местния
турнир по бирпонг.
За мое огромно съжеление Пълнена Патка с Ориз,
Пълнена Патка с Гъбки и Пълнена Патка с Орехи си нямали баби, щото действието
се развива малко след коледните гощавки и бабите им заминали заедно с едно две
Прасета за една хубава ферма отвъд гората, та те милите след като си нямали
баби нямало кой да им измисли галени имена, а както вече забелязахте никак не е
лесно да се изпишат или изговорят имената им.. Майка им и баща им, живи и
здрави да са до следващите празници, били художници по душа и гледали да
осерат всяко изпречило им се платно, за да го пробутат на близката галерийка
за умопомрачаващия хонорар от 2 и 1/4 човала с просо. Поради тази им
артистичност били осрали и имената на децата си, от което те наистина страдали,
защото били пълни отрепки и след като пресушат малко от локвата с вкиснал
ечемик, не можели да си кажат имената и се налагало да си мълчат един на друг, а когато Кон е с тях насочвали цялото си внимание към него, защото къде-къде по лесно е да кажеш Кон, от колкото Пълнена Патка с Ориз. А той милия от няколко месеца искаше просто да се напие без да му се налага да бъде заливан със съскащи въпроси и чудати теории.
Та да се върнем пред хамбара- слънце пече, а ония ми ти дебили седнали да се чудят как да се скрият от работа, мижали имитирайки медитация 3то ниво и чакали да се
стъмни, че да могат да се движат незабелязано из бара. ХамБара..пардон.
Изневиделица
се случило нещо изумително!
-Имам идея; казал Кон
патките се обърнали стреснати
-?
-Имам идея.
Трябва да ви измислим прякори. Само дето не може просто така да се измислят
прякори. Трябва да си ги заслужите с нещо.. и не Патко с Ориз не може да сте и
трите с прякор Патка.
-Не Патешка муцуна също не става. и няма да те снимам за профила - Кон очевидно бил съвсем решен, че това ще е този ден от годината, в които ще отслабне с 1кг и знаел,
че за тази цел трябвало бая да се поумори -та се решил да мисли.
И като стана въпрос за килограми- най-дебелата от трите ни приятелки патки беше Патка с Гъбки. Жената на фермера беше казала, че ако не отслабне ще вдигне холестерола и на млад жребец. Това твърдение малко притесни Кон. Не че знаеше какво е холестерол, но някак си му стана кисело в устата, защото скоро щеше да стане на 10 и вече нямаше да е никак млад, а от постоянното пушене на сено хич не беше и жребец. Може би тази криза на възрастта му се искаше да си купи червена спортна каручка или поне да стане герой. Достатъчно героично му се струваше, че сутрин се събужда в своята конюшна, макар и да не помни как се е прибрал.
-Трябва да тръгнем през девет гори в десетата, щото така правят приказните герои. А ние сме си приказни, ама геройство ни липсва. Значи ни трябва приключение, с което автоматично ще ни измислят и прякори.
-Чакай Чакай. Как така сме приказни?
-Е стига де? ти сериозно ли? да не мислиш, че нормална патка и нормален кон могад да бъдат приятели по хамБар? Не могат. Първо нормални патки НЯМА. Има само такива, които още не си опознал и за това си мислиш, че са нормални.
А и я се позамисли малко къде отиде баба ти и оная свиня. Чисто и просто я заклаха за Коледа.
Патка с орехи се пооцъкли.
-Невъзможно. Баба ми я изпратиха във ферма за стари патки.
Мама каза, че сега тя е в родословно дърво. Никога не съм кацала на такова дърво, но сигурно е много хубаво, защото като порастнат патките от моето семейство отиват в него.
-Хм, може, ама надали. Ще трябва да е доста кухо тва дърво, щом е за твоето семейство. Има предвид само братята ти са 6, братовчеди още 23, като, естествено не броим Патка с Ориз- мисля си, че тя е осиновена- докато спи говори китайски.
-Вероятно е била китайска планинска патка в предния си живот.
-В предния си живот е била яйце. Няма 2 мнения по въпроса.
-Добре бе, Кон. Като изведнъж се извъди голям мислител давай по един прякор и да си решаваме проблема, че скоро ще се стъмни.
-Нали ти казвам трябва да си ги заслужите. Колкото и да мисля няма да е честно спрямо другите, които си имат прякори. Например свинята. Свинята си беше чисто прасе преди да открие бъчвата с ечемика от миналото наводнение, дето се беше прокиснал. Той и добре че го откри иначе какво щяхме да правим всяка вечер?! Дори можеше да ни се наложи да се приспиваме вместо кротко да припадаме?!? Те такова геройство заслужава прякор! Или пък Кума Лиса- с напредването на годините и порасна брада и мустаци и братовчедка и без да иска се обърка и я покани за кум на сватбата си. Но Кума Лиса се гордееше с преживените дълги години и не и мигна окото и ТЯ беше кум! Или пък ...
-Стигааа! Разбрахме- няма лесно да се измъкнем. Стига си се разсейвал ами казвай какво да правим.
-Утре ставаме с ранни петли...
-Кой ти каза че си лягам с петли! Ония кокошки от телеграфския пост нали? Ах тяхната трътка кокошаааа!
- Имах предвид, че ще станем рано сутринта. А кокошките и друго разказаха за твоите среднощни подвизи. Можеш да чуеш повторението във вечерната емисия.
Та ставаме рано и тръгваме през гората.
Кон се произнесъл и патките се съласили безусловно нали са си патки.
На сутринта - демек към 13ч... всички стегнато потеглиха към гората. Кон носеше около врата си чифт подкови, защото предната вечер беше заложил своите на бирпонг, но за щастие спечели и Марко трябваше да му даде своите. Беше изключително горд с печалбата си и си виреше муцуната във въздуха, заради което за малко да настъпи патките и то по 3 пъти всяка.
Следва продължение след рекламите
(да предположим, че четете по време на вечеря)
реклама за дамски превръзки, диария, газове, шоколад, превръзки, гъбички, херпес и т.н., знаете какво имам предвид...
